От създаването си в средата-19-ти век, въздушното окачване е претърпяло вековно развитие, развивайки се чрез различни форми като „въздушна пружина-композитно окачване на въздушна възглавница → полу-активно въздушно окачване → централно надуване/изпускане на въздух окачване (т.е. електронно управлявана система за въздушно окачване ECAS).“ Едва през 50-те години на миналия век се прилага за тежкотоварни камиони, автобуси, автомобили и железопътни превозни средства.
В момента почти всички автобуси от висок клас в чужбина използват въздушно окачване, а делът на тежкотоварните-камиони, използващи въздушно окачване, е достигнал над 80%. Приложението на пневматичното окачване в леките превозни средства също бързо нараства. Някои пътнически автомобили също постепенно инсталират въздушно окачване, като например Lincoln в САЩ и Benz 300SE и Benz 600 в Германия. При някои специални превозни средства (като превозни средства с инструменти с високи изисквания за гасене на вибрации, линейки, специални военни превозни средства и превозни средства за контейнерен транспорт), използването на въздушно окачване е почти единствената възможност. В моята страна обаче системите за въздушно окачване все още са в начален етап и се използват само в някои луксозни автобуси и малък брой тежкотоварни-камиони и ремаркета.
